Историята досега: Пешко в чудният свят на компютрите - Интернет

Пешко сънува кошмари цяла нощ. В главата му се гонеха адреси, номера телефонни сметки и едно странно WWW което упорите се опитваше да го изяде. Сутринта се събуди плувнал в пот но с ясното съзнание че всичко си е дошло на мястото. Мрежата беше просто много точици с линийки между някой тях като всяка точица беше компютър а всяка линийка връзка и всяка точица си имаше адрес а по линиите се разливаше TCP/IP. Тази странна ракия, за която и баща му не беше чувал. Сънищата винаги дават отговор на въпросите ни. Достатъчно е да зададеш правилните въпроси преди да си легнеш.

Стана шест часа и Пешко изтича до горния етаж. Почука на вратата и системния му отвори и го покани вътре.

- Така до къде бяхме стигнали? - попита той.

- Ами до протокола и “www”.

- Добре, за да продължа нататък ще ти обясня какво представляват данните. Значи данните са информация. За да я обработи компютъра тя трябва да е в цифров вид.

- Ама как така в цифров вид. Ако си напиша името с букви той в цифри ли го помни?

- Нещо такова. Компютрите работят само с две цифри единица и нула, или пълно и празно, или има и няма или да и не както искаш го наречи но всяка информация в компютъра се представя в този вид.

- Ама как става така? Аз не мога да си напиша името с да и не .. май само Неда от нашия клас ще може.

- Ти си достатъчно голям и можеш да броиш нали?

- Мога -каза Пешко обидено - това се учи още първи клас а аз съм вече шести.

- Значе познаваш десетичната бройна система. Тя е съставена от цифрите от нула до девет и чрез тези цифри ти можеш да напишеш което си поискаш число примерно 123 или 234987. Представи си сега че цифрите са само две и те са 0 и 1. Значи по аналогия с десетичната бройна система ти трябва да можеш да напишеш което и да е число само с тези две цифри:

0 си е 0

1 е 1

2 е 10

3 е 11

4 е 100

5 е 101

6 е 110

7 е 111

8 е 1000

9 е 1001

10 е 1010

и така нататък. Начина по който се образуват числата си е все същия само дето цифрите са две.

- Ама така става много трудно.

- Така е но все пак не го смяташ ти а компютъра се грижи за всичко.

- Добре за числата разбрах а буквите как се помнят?

- Кажи ми коя подред е буквата “Е”

Пешко присви очи и почна да отброява с пръсти.

- Шеста.

- Нещо подобно прави и компютъра. Той използва една стандартна таблица наречена ASCII, която му казва на всеки знак, кой символ съответства. Така той знае как да покаже това което си написал. Но за тези неща ще поговорим пак някой друг път. Сега да продължа разказа си за TCP/IP. Този протокол предава информацията на пакети.

- Такива опаковани в амбалажна хартия и завързани с канап ли? - каза Пешко и през главата му премина картина на група пощаджии.

- Не. Това са информационни пакети. Информацията която искаш да предадеш на другия компютър се раздробява на малки равни части с определен размер. Тъй като ти вече знаеш как се съхранява информацията това са просто една поредица от единици и нули. Тази информация се пакетира с други единици и нули от двете страни за сме сигурни че няма да се промени през процеса на предаването и да се получи нещо като развален телефон, слага се и служебна информация и се добавя информация за това от къде е този пакет и за къде е. Така пакета съдържа цялата информация необходима за доставянето му и започва пътя си през мрежата. Когато получателя получи пакетите той ги разопакова и сглобява пак информацията.

- Звучи ми като бурканите които баба изпраща от село всяка година. Реди бурканите в кашон, уплътнява ги с вестници, дадписва подател и получател и ги пуска в пощата а ние като ги получим разпаковаме и редим в мазето.

- Хехе много точнно сравнение. Пощите в случая са преносната среда на бурканите които са данните. И ще използвам това сравнение за да ти разкажа за още нещо. Представи си че бурканите от баба ти която живее примерно в Плевен пристигат обикновенно с влака. Но този ден линята е в ремонт и бурканите ще се развалят ако останат в пощата. Какво ще стане в такъв случай?

- Ами предполагам, че ще пренесат бурканите с камиони или по друга линия.

- Точно. Така е и с Интернет мрежата. Обикновено има много пътища по които данните могат да стигнат от един компютър до друг. И мрежата е проектирана така именно с цел ако някое трасе се повреди да има алтернативен път по който данните все пак да бъдат доставени. Това е за днес трябва да тръгвам на работа.

- На работа? През нощта?

- Да скоро ще ти обясня защо моята работа не е като работата на баща ти. Утре ще се видим пак.

- Благодаря много - каза Пешко и се прибра в къщи доволен.

Следва: Пешко в чудният свят на компютрите - Прокарване на Интернет