Но Вектрикс имаше нужда от гориво. Най-близката станция беше ОЕМвиликс разположена на планетата Младост 1. С леки виражи корабът се приземи на доковете и от жалузите излезе доволно количество пара. Всъщност тази пара не беше необходима на кораба освен може би за машината за чай но дизайнерите бяха решили че ще е много ефектно ако след приземяване, корабът се обвие в мъгла.
- Да пийнем по нещо за събуждане? - предложи принцеса Йола.
Всички се съгласиха и влязоха “да презаредят” точно както Вектрикс. След петнадесетина минути всичко беше готово. Голямото пътуване трябваше да започне. Очакваха ги 500 хиляди светлинни години до крайната им точка. Вектрикс влезе в пределите на космическата магистрала и набра скорост. Всичко беше наред. От бордовият компютър се лееше приятна музика и скоро принцеса Йола и Мир Скайуокър заспаха. За момент очите си затвори и Чобгений и се събуди от разтърсване на кораба.
- Хиляди черни дупки какво става? - погледна той въпросително към Хан Владо който гледаше със странно изцъклен поглед.
- Миииии пишка ми се.
- В тук насред космическата магистрала ли?
- Ами че какво пречи? - Каза Хан Владо обличайки скафандара си.
В това време се разбудиха и другите двама пасажери и успяха да видят как Хан Владо напуска кораба.
- Какво става? Авария? - попита принцеса Йола.
- Не капитана отиде да пишка. - каза мрачно Чобгений.
- Да да разклати го. А така. Се чу от все още сънения но вече изпълнен с ентусиазъм Мир Скайуокър.
Човгений се огледа, погледна тъпо и развъртя няколко крушки от тавана.
Пътят продължи безпрепядствено. Вектрикс спря още веднъж за презареждане в центъра на вселената, планетата Стар Загорикс, където пътешествениците се подкрепиха с няколко банички със спанак. След това се отби от пътя до планетата Сливеникс и малкият астероид Калояновикс и пое отново по пътя си. Наближавайки планетата Бургазум, пътешествениците се натъкнаха на метеоритен пояс но Хан Владо държеше руля хладнокръвно и Вектрикс не получи никакви поражения. Достигнаха Огромната синя мъглявина. Тонове прах в които живееха странни продълговати същества и намираха края си хиляди кораби. Място със собствени закони и правила. Целта им бе близо. В югоизточният край на мъглявината се намираше малката императорска планета Царевикс. Мечта на милиони борбата за нея бе взела повече жертви, отколкото великото преяждане с краставици през 61-ва и голямата депресия на водните кончета през 43-та взети заедно. Наречена Слънчевата планета тя бе мястото за почивка на всички царски осооби.
- Да става каквото ще - изкрещя Хан Владо даде кусрс към Царевикс