В една далечна галактика, на една малка планета на единия от континентите и нещо каза “Пльок”. Но да започнем от началото на историята. Двигателят мъркаше нежно във ветровитата нощ. Вектрикс не беше нов кораб но пилота му Хан Владо си го обичаше. Беше преживял много полети с него и обшивката на места беше понадраскана, ламарините леко поогънати но старата слава си личеше особено след като мина през доковете за почистване.
- Ще тръгваме ли? - погледна въпросително Хан Владо
- Бргуагуагуагуа - каза Чобгений.
Тъй като Чубгений беше от друга планета си говореше местния език т.е. това което каза беше нещо от сорта на “Аре де няма цяла сутрин да те чакам.”.
Хан Владо отлепи леко педала на дюзите и натисна педала за ядреното гориво и Вектрикс пое своето пътешествие в нощта от космодрума в Младост 4. Първата спрка беше съвсем на близо а именно пустинната планета Младост 3. Корабът меко акустира на площадката пред резиденцията. Настъпи подтискаща тишина. Времето минаваше а нищо не се случваше.
- @!#$!$#%!%6 - изпсува Хан Владо на Клачиански - Къде са онези двама хуманоиди?
- Ще дойдат де - отвърна Чобгений, който се сети да си включи преводача за да не затруднява разказвача. В този момент по транспортният коридор заиграха бягащи светлини. Принцеса Йола се появи носеща димяща пръчка в едната си ръка и пътническа чанта в другата.
- Здравейте момчета. Ъъъъъ и космати топки - каза тя весело с леко притеснен поглед към Чобгений - Той нали не хапе? - прошепна тихо на Хан Владо?
- Не се тревожи много е точен и е най-добрият навигатор който съм имал и като се разговорихме за точност къде е онзи хаймана Мир Скайуокър?
- Ей сега идва само да инструктира роботите по поддръжката.
Почакаха. После почакаха още малко. После още много и ето че се появи и последният член на екипажа. Мир Скайуокър. Известният в 34 галактики плейбой и комарджия.
- Айде да тръгваме де. Няма цяла нощ да ви чакам - каза Мир.
Хан Владо го погледна с поглед на касапин от планетата Пазарис Киркус, където много форми на живот намираха смъртта си и каза меко : “Мдобреееее”.
Вектрикс се приплъзна леко и потегли по пътя.